Глава 9

Да държиш и препълваш

持而盈之,不如其已;揣而锐之,不可长保。
金玉满堂,莫之能守;富贵而骄,自遗其咎。
功遂身退,天之道也。
Да държиш чаша и да я препълваш – по-добре е да спреш; да наточваш острие твърде много – то няма да трае дълго. Когато злато и нефт изпълват залата, никой не може да ги опази; когато богатството и високомерието се съчетаят, те носят своето наказание. Когато делото е свършено, оттегли се – това е пътят на небето.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава предупреждава срещу крайностите – прекомерното притежание, амбиция и гордост водят до загуба. Истинската мъдрост е да знаеш кога да спреш и да се оттеглиш, следвайки естествения ред.

Как се отнася към мен?

В моя живот това ме учи да избягвам алчността и да ценя баланса. Често се стремя към повече, но това напомняне ме кара да се задоволявам с достатъчно и да не се привързвам прекалено към резултатите.

Какво да правя днес?

Днес ще отделя време да разпозная момент, в който мога да се оттегля или да спра да настоявам за повече – било то в работа или в лични отношения – и ще приема това с лекота.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →