Глава 14
Невидимото
Оригинал
视之不见名曰夷，听之不闻名曰希，搏之不得名曰微。此三者不可致诘，故混而为一。
其上不皦，其下不昧，绳绳不可名，复归于无物。是谓无状之状，无物之象，是谓惚恍。
迎之不见其首，随之不见其后。执古之道，以御今之有。能知古始，是谓道纪。
其上不皦，其下不昧，绳绳不可名，复归于无物。是谓无状之状，无物之象，是谓惚恍。
迎之不见其首，随之不见其后。执古之道，以御今之有。能知古始，是谓道纪。
Превод
Гледаш го, но не го виждаш – нарича се „равномерно“. Слушаш го, но не го чуваш – нарича се „рядко“. Опипваш го, но не го хващаш – нарича се „фино“. Тези три не могат да бъдат изследвани, затова са смесени в едно. Горната му страна не е светла, долната не е тъмна. Непрекъснато и неопределимо, то се връща към безформието. Това е форма без форма, образ без образ – нарича се „неясно и смътно“. Посрещни го – не виждаш главата му; последвай го – не виждаш гърба му. Дръж се за древния Път, за да управляваш днешното съществуване. Да познаеш древното начало – това е нишката на Пътя.
Дълбок размисъл
За какво е тази глава?
Тази глава описва Дао като нещо невидимо, нечуваемо и неуловимо, но въпреки това реално и постоянно. То е основата на всичко и може да бъде разбрано чрез интуиция и опит, а не чрез сетивата.
Как се отнася към мен?
Често търся сигурност в неща, които мога да видя и докосна, но Дао ме учи, че истинската мъдрост е в приемането на невидимото и непознаваемото. Това ми помага да бъда по-отворен към мистерията на живота.
Какво да правя днес?
Днес ще отделя време да седна тихо и да наблюдавам мислите си, без да се привързвам към тях, усещайки присъствието на нещо по-дълбоко от думите.
Свързани глави
Моят размисъл
Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?