Глава 16

Пътят на празнотата и тишината

致虚极,守静笃。万物并作,吾以观复。
夫物芸芸,各复归其根。归根曰静,是谓复命。复命曰常,知常曰明。不知常,妄作凶。
知常容,容乃公,公乃王,王乃天,天乃道,道乃久,没身不殆。
Достигни крайната празнота, запази дълбоката тишина. Всички неща възникват заедно, и аз наблюдавам тяхното завръщане. Всички същества, колкото и многобройни да са, се връщат към своя корен. Завръщането към корена се нарича тишина, това се нарича връщане към съдбата. Връщането към съдбата е вечността. Да познаваш вечността е просветление. Който не познава вечността, действа сляпо и създава бедствия. Който познава вечността, е всеобхватен. Всеобхватният е справедлив. Справедливият е царствен. Царственият е небесен. Небесният е в Пътя. Пътят е вечен. Тялото може да загине, но Пътят остава.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава говори за достигането на състояние на пълна празнота и тишина, чрез което можем да наблюдаваме естествения цикъл на живота – всички неща се връщат към своя източник. Познаването на този вечен закон води до мъдрост, всеобхватност, справедливост и единство с Дао, което е безсмъртно.

Как се отнася към мен?

В забързаното ежедневие често забравям да спра и да се успокоя. Тази глава ме кани да намеря вътрешен покой, за да видя нещата такива, каквито са, и да разбера, че всичко има свой ритъм на завръщане. Когато приема това, мога да действам по-мъдро и с по-малко съпротива.

Какво да правя днес?

Днес ще отделя десет минути на тишина и празнота – ще седна неподвижно, ще затворя очи и ще наблюдавам мислите си, без да се вкопчвам в тях, просто ги оставям да се завърнат.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →