Глава 52
Началото на вселената
Оригинал
天下有始，以为天下母。既得其母，以知其子；既知其子，复守其母，没身不殆。
塞其兑，闭其门，终身不勤。开其兑，济其事，终身不救。
见小曰明，守柔曰强。用其光，复归其明，无遗身殃，是为习常。
塞其兑，闭其门，终身不勤。开其兑，济其事，终身不救。
见小曰明，守柔曰强。用其光，复归其明，无遗身殃，是为习常。
Превод
Вселената има начало, което е нейната майка. Който познае майката, ще познае и детето. Който познае детето и се върне при майката, няма да загине до края на живота си. Затвори сетивата си, заключи вратите си — и до края на дните си няма да се умориш. Отвори сетивата си, впусни се в делата — и до края на живота си няма да намериш спасение. Да видиш малкото, това е прозрение. Да се придържаш към мекото, това е сила. Използвай светлината си, за да се върнеш към прозрението, и няма да донесеш беда на себе си. Това е да следваш Вечния път.
Дълбок размисъл
За какво е тази глава?
Тази глава учи, че трябва да познаем първоизточника (майката) и да се върнем към него, като ограничим сетивните желания и се съсредоточим върху вътрешното прозрение.
Как се отнася към мен?
В ежедневието често се разпилявам в много външни стимули. Тази глава ми напомня да се върна към корените си — спокойствието и простотата, за да намеря истинска сила и мир.
Какво да правя днес?
Днес ще отделя 10 минути в тишина, като затворя очи и се съсредоточа върху дишането си, без да използвам никакви устройства.
Свързани глави
Моят размисъл
Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?