Глава 20
Далеч от учението, без тревоги
Оригинал
众人熙熙,如享太牢,如春登台。我独泊兮其未兆,如婴儿之未孩;累累兮若无所归。
众人皆有余,而我独若遗。我愚人之心也哉!沌沌兮!
俗人昭昭,我独昏昏。俗人察察,我独闷闷。澹兮其若海,飂兮若无止。
众人皆有以,而我独顽且鄙。我独异于人,而贵食母。
Превод
Дълбок размисъл
За какво е тази глава?
Тази глава показва контраста между обикновения свят, изпълнен с шум и стремежи, и мъдреца, който остава смирен и спокоен. Тя подчертава, че истинската свобода идва от прегръщането на простотата и отдалечаването от светските тревоги.
Как се отнася към мен?
Често се чувствам притиснат от очакванията на обществото, но тази глава ме учи да приема собствената си уникалност и да не се страхувам да бъда различен. Тя ми дава сила да остана верен на себе си, дори когато другите следват тълпата.
Какво да правя днес?
Днес ще направя нещо, което отразява истинската ми същност, без да се притеснявам от мнението на другите – например ще отделя време за тишина и самонаблюдение.
Свързани глави
Моят размисъл
Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?