Глава 67

Трите скъпоценности

天下皆谓我道大,似不肖。夫唯大,故似不肖。若肖,久矣其细也夫!
我有三宝,持而保之:一曰慈,二曰俭,三曰不敢为天下先。
慈故能勇,俭故能广,不敢为天下先故能成器长。
今舍慈且勇,舍俭且广,舍后且先,死矣!夫慈,以战则胜,以守则固。天将救之,以慈卫之。
Всички под небето казват, че моят Път е велик, но прилича на нищо. Именно защото е велик, той не прилича на нищо. Ако приличаше на нещо, отдавна щеше да е дребен. Аз притежавам три скъпоценности и ги пазя: първата е състраданието, втората – умереността, третата – не смея да бъда пръв под небето. Състраданието дава смелост, умереността дава широта, а не бъдейки пръв, мога да стана господар на оръдията. Днес, ако отхвърлят състраданието и търсят смелост, отхвърлят умереността и търсят широта, отхвърлят скромността и търсят първенство – те умират. Състраданието, когато води битка, побеждава; когато пази, укрепва. Небето ще спаси този, когото състраданието закриля.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава говори за трите основни добродетели на Пътя: състрадание, умереност и скромност. Те са основата на истинската сила и мъдрост. Без тях дори смелостта и успехът водят до гибел.

Как се отнася към мен?

В ежедневието си често забравям тези принципи – бързам да съм пръв, да имам повече, да бъда силен. Тази глава ме кара да се замисля дали не пренебрегвам състраданието и скромността в името на егото си.

Какво да правя днес?

Днес ще направя едно малко състрадателно действие – ще помогна на някого без да очаквам нищо в замяна, и ще се опитам да не бъда пръв в разговор или задача.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →