Глава 53
Големият път
Оригинал
使我介然有知，行于大道，唯施是畏。
大道甚夷，而民好径。朝甚除，田甚芜，仓甚虚，服文彩，带利剑，厌饮食，财货有余，是谓盗夸。非道也哉！
大道甚夷，而民好径。朝甚除，田甚芜，仓甚虚，服文彩，带利剑，厌饮食，财货有余，是谓盗夸。非道也哉！
Превод
Ако имах дори малко знание, щях да вървя по Великия път и да се страхувам само от отклоненията. Великият път е равен и прав, но хората обичат криволиците. Когато дворците са прекалено разкошни, нивите са запустели, житниците са празни, а хората носят скъпи дрехи, носят остри мечове, преяждат и трупат богатства — това е като разбойнически разкош. Това не е Пътят!
Дълбок размисъл
За какво е тази глава?
Главата критикува излишъка и показността, които отдалечават от истинския Път, и подчертава простотата и честността като основни добродетели.
Как се отнася към мен?
Понякога се увличам по материални неща или социален статус. Тази глава ме предупреждава да не забравям същността и да избягвам излишествата.
Какво да правя днес?
Днес ще се откажа от едно ненужно удоволствие (например скъпо кафе или пазаруване) и ще насоча вниманието си към нещо просто и значимо.
Свързани глави
Моят размисъл
Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?