Глава 5

Безпристрастността на Небето и Земята

天地 无为 守中 不仁

Оригинал

天地不仁，以万物为刍狗；圣人不仁，以百姓为刍狗。
天地之间，其犹橐籥乎？虚而不屈，动而愈出。
多言数穷，不如守中。

Превод

Небето и Земята не са милостиви; те третират всички неща като сламени кучета. Мъдрецът не е милостив; той третира хората като сламени кучета. Пространството между Небето и Земята не прилича ли на мех? То е празно, но не се огъва; когато се движи, от него излиза още повече. Многото думи водят до изтощение; по-добре е да се придържаш към средата.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава говори за безпристрастността на природата и мъдреца. Сламените кучета са жертвени предмети, използвани в ритуали и после изхвърлени – символ на неангажираност. Небето и Земята не фаворизират никого. Празнотата между тях е като ковашки мех, който дава живот. Многословието води до провал; мълчанието и центрирането са по-мъдри.

Как се отнася към мен?

Често се чувствам длъжен да се отнасям с особено внимание към хората, но тази глава ме учи на безпристрастност. Не означава да бъда жесток, а да не се привързвам прекалено. В ежедневието си говоря много, за да убедя или обясня, но може би мълчанието и спокойствието са по-ефективни.

Какво да правя днес?

Днес ще се въздържа от излишни думи. Преди да заговоря, ще помисля дали е необходимо. Ще се опитам да бъда като празния мех – тих, но пълен с потенциал.

Свързани глави

2 Когато всички знаят, че красивото е красиво 3 Не възвеличавай мъдреците 25 Съществува нещо, създадено от хаоса 32 Вечният път без име

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →