Глава 17

Върховният владетел

太上,下知有之;其次,亲而誉之;其次,畏之;其次,侮之。信不足焉,有不信焉。
悠兮其贵言。功成事遂,百姓皆谓我自然。
Най-висшият владетел – хората долу знаят само, че съществува. Следващият – обичат го и го хвалят. Следващият – страхуват се от него. Следващият – презират го. Когато доверието не достига, възниква недоверие. Колко мъдър е той, който цени думите си! Когато делото е свършено, нещата се уреждат, хората казват: „Ние сами го постигнахме.“

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава описва четири типа управление, като най-висшият е този, при който владетелят действа толкова ненатрапчиво, че хората почти не забелязват присъствието му. Те вярват, че сами постигат успеха. Истинската сила е в скромността и в това да не налагаш волята си.

Как се отнася към мен?

Често се стремя да бъда забелязан и оценен, но тази глава ми напомня, че истинското лидерство е в служене и в създаване на условия, при които другите разцъфтяват. В отношенията си мога да се уча да бъда по-тих и да оставям хората да чувстват, че успехът е техен.

Какво да правя днес?

Днес ще се въздържа от излишни съвети и похвали. Ще слушам повече и ще подкрепям другите, без да търся признание, като им позволя да се почувстват самостоятелни.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →